Уилям Харисън (1773-1841)
- Уилям Харисън – снимка Уикипедия
Уилям Хенри Харисън (William Henry Harrison) е 9-ят президент на Съединените щати (от 4 март 1841 до 4-ти април 1841). Той е военен лидер, политик и губернатор на Индианските територии, конгресмен и сенатор на Охайо. Известен е с победата над американските индианци в битката при Типекано (1811) и в битката при Таймс (1812). Когато встъпва в длъжността на президент той е 67-годишен и е най-възрастният президент, избиран до този момент.
Роден е на 9 февруари 1773 в Чарлз Сити, Вирджиния, в благородническо семейство на плантатор. Уилям Харисън е третото дете в семейството на Бенджамин Харисън V и Елизабет Басет. Баща му е бил известен и активен политик, делегат в Конституционния конгрес, който през 1776 се подписва под Декларацията за независимостта, а от 1781 до 1784 година е губернатор на щата Вирджиния.
Уилям Харисън получава образованието си у дома, а по-късно постъпва в Сидни колеж в Хемпдън. През 1790 година той отива във Филаделфия, където учи медицина. Мечтата му е да стане лекар. На следващата година умира баща му и той остава без финансови средства. Записва се в армията и до 1789 година служи в нея, след което се отдава на политиката. Избран е за секретар на Северозападните територии в Конгреса на САЩ. По време на отсъствието на Артър Клер изпълнява длъжността на губернатор. По-късно Харисън напуска Конгреса и става първия губернатор на Индиана, която тогава все още е само територия, а не отделен щат. Остава на тази длъжност в продължение на дванадесет години. Занимава се с разширяването на селищата на американците, които изкупуват земите на индианците. Това предизвиква протеста на вожда Текумсе, който заедно със своя брат решават да създадат конфедерация, за да спрат настъплението на американците.
През 1809 година Харисън предлага на индианците споразумение, съгласно което те трябва да освободят земята по продължение на река Уобаш, но вождът им ги убеждава да не напускат тази земя. През 1811 Харисън побеждава индианците в битката при река Типекано, поради което по-късно е наречен по-късно наречен “Старият Типекано”. На следващата година командва армията срещу Конфедерацията на Текунсе, които са подкрепяни от Великобритания. С победата, неговият рейтинг се повишава, което се дължи преди всичко на победата му в битка, в която са участвали британци. Това го прави национален герой.
През 1816 година Уилям Харисън е избран за член на Камарата на представителите от щата Охайо. През 1820 година губи на изборите за губернатор, но през периода 1824-1828 е сенатор от щата Охайо, а по-късно става посланик в Колумбия (1828-1829).
През 1836 е номиниран като кандидат за президент от партията на вигите, но той губи изборите от Мартин Ван Бурен. Четири години по-късно отново се кандидатира и лесно печели президентските избори. Става 9-ят президент на САЩ. Предизборната му кампания се базира на критиките на президентството Ван Бурен, който не успява да изведе страната от кризата. Печели с голяма преднина. Вицепрезидент става Джон Тейлър.
На 68-годишна възраст Уилям Харисън става най-възрастният президент на САЩ (до Роналд Рейгън). В деня на встъпването му в длъжност, 4 март 1841 година, времето е много студено и ветровито. За да докаже, че е все още с така непреклонен характер както преди тридесет години в Типекано, Харисън остава на вятър без шапка и без палто. Произнася двучасова реч (най-дългата встъпителната реч, произнесена от американски президент). В резултат на това получава много тежка форма на пневмония, която се превръща в плеврит и той остава на легло. Към тежкото му здравословно състояние се добавят жълтеница и отравяне на кръвта. Различните методи на лечение не оказват ефект и на 4 април 1841 Харисън изпада в делириум, след което умира. Така той става президентът с най-кратък мандат в американската президентска история – само 32 дни, 12 часа и 30 минути.
Неговият внук, Бенджамин, също става президент на Съединените щати (1889-1893).